В един момент стигнах до извода, че и аз обичам да правя подаръци и да гледам как хората реагират на нещата, които им подарявам. Понякога е сполучливо, друг път- не, но какво от това!!!
Когато започнах да си мисля, че мога сама да правя подаръците, близките ми започнаха да страдат, защото трябваше да търпят моите пориви да им показвам личното си отношение. Разбира се,първите които се сблъскаха с това желание бяха родителите ми, които получиха за една годишнина, направена от мен картина с хербарии. Тя още си виси в спалнята им, макар да е изсветляла дотолкова,че трудно се разбира дали цветята са от един цвят или от различни. Но на тях си им харесва, нали съм им дете.
После започнах да правя алтернативи на вече съществуващи у нас бижута като аз си мислех, че стават по- интересни след моята намеса, но в това няма как да сме сигурни : )
И се стигна до момента в който започнах да притеснявам и други хора, на които да подарявам направени от мен неща...тези подаръци, както всичко което съм правила изразяват по- скоро лично отнашение, отколкото някакво майсторство, но като нищо е възможно и да са им харесали...Първото нещо, което подарих на някой извън семейството ми беше тази чанта, която получи един специален (за мен ) човек, който ме подкрепи без да осъзнава това, в един от най- трудните моменти които имах през изминалата година. За мен това е начин да благодаря!
Подарих този комплект бижута на една неподправена и неповторима личност, благодарение на коята извърших най- голямата щуротия, в иначе така примерния си живот, но понеже беше в нейна чест, не можех да откажа : ) Тя е и човекът, който ме подбутна да направя нещо с тел... ще видите след малко.
Но най- много сякаш измъчих едно същество, което дори и на хиляди километри от мен все не може да се спаси и получава най- различни дрънкулки! Сама си ги подбира, за да не са в разрез с нейния неповторим стил...съжалявам,че не снимах чантата, която получи за рождения си ден, но затова пък ще ви покажа какво си взе последния път като се видяхме...
Когато правих снимките изобщо не ги харесах и се чудех дали изобщо да ви ги показвам, но няма как да пропусна, като се има предвид кой е модела : ) ...тя не е от хората които можеш да подминеш просто така....нали?
Надявам се ,човекът който ми подшушна, че има и друг материал освен прежда и плат да остане доволен от това което вижда!
Следващите подаръчета са за моя колежка и са предизвикани точно от този човек...за мен не са лош вариант, а за вас не знам?
Следващия подарък получи една личност, която по някакви стечения на обстоятелствата се оказа на моята вълна по едни от най- важните житейски въпроси....спокойно ми е с нея, а това в днешно време е голямо предимство в отношенията...за моя изненада тя се възхищава на това, че мога да шия и плета, но аз все още не разбирам откъде идват тези нейни емоции!
Цветята които служат за украса могат да се свалят и да се комбинират по различен начин...възможно е и изобщо да не се слагат на чантата, а да са като брошка в тон с нея. Възможности много, стига да ти се мисли по тези въпроси : )
Засега толкова са нещата които съм снимала за да ви покажа, но не това са нещата които съм подарила. Както сами се досещате хората които са получили подарък направен лично от мен са много повече. На мен ми харесва да правя разни нещица и не виждам защо да не радвам хората с тях. Макар понякога да не попадам в десятката, все пак е друго да покажеш на някой по този начин, че ти е някак специален!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар